Публичният дискурс около транс хората става все по-често срещан. Новините за борба за права на транс общността биват превръщани в поле за дебат. Поставя се под въпрос тяхната идентичност, правата които трябва да имат и статута им на ментално здрави.
За съжаление дебатът е сформиран от идеологически подбуди и невежество. Научният консенсус обаче е ясен – място за дебат няма. Транс хората заслужават своите права, уважение и нормален живот.
Полова дисфория и трансджендъризъм
Човек може да бъде определен като трансджендър ако полът, който му е приписан при раждане се различава от този, с който той се идентифицира. Приписването на пол става на базата на външните полови органи на новороденото.
Половата дисфория бива определена като психологически дистрес, в следствие на несъответсвието между приписания пол на индивида и половата му идентичност. Половата дисфория се проявява в различни моменти от живота на всеки един, който е потърпевш (DSM V).
Изискванията за поставяне на диагноза :
Преживяно несъответсвие между половата идентичност, която индивида има и тази, която му е възложена в продължение на поне 6 месеца. Несъответсвието може да се манифестира по следните начини:
- Отбелязано несъответсвие между възприетата полова идентичност и първичните и/или вторичните полови характеристики.
- Силно желание да се премахнат, променят основните или вторичните полови маркери (или желанието за възпиране появата на такива при подрастващи).
- Силно желание за притежаване на първичните и/или вторичните полови маркери на другия пол.
- Силно желание да бъдат друг пол, различен от приписания.
- Силно желание да бъдат третирани като друг пол.
- Силно убеждение, че притежават типични реакции и поведения на другия пол.
За да се постави диагнозата е нужно изброените фактори да са съпътствани от високо ниво на дистрес; нарушение на работоспособността или функционирането в социума.
Важно е да се отбележи, че ако не се идентифицираш с пола, с който си се родил не си “болен”, не страдаш от психично разстройство. Болестното състояние настъпва, когато се появи дистрес и дисфункционалност от несъответствието между биологичния и идентифицирания пол. Да си транс не е болест.
Защо не е просто избор или измишльотина?
Широко разпространен е наративът, че трансджер хората правят съзнателен избор, който е предизвикан от “слаба психика”, “лгбт пропаганда” и прочее. Съществува съвсем реален страх от много нови родители, които се опасяват децата им да не бъдат подлъгани, “заразени” с този избор или начин на мислене.
Реалността обаче е друга. Проучванията сочат, че хората по-скоро се раждат такива и е въпрос на време несъответсвието с наложеният им пол да бъде осъзнато. Пример за един от маркерите сочещ вродения фактор е изследване, което установява, че транс хората се раждат и имат мозъчна структура много по-близка до пола, с който се идентифицират, отколкото с пола, който отговаря на техните външни полови органи. “The observed shift away from a male-typical brain anatomy towards a female-typical one in people who identify as transgender women suggests a possible underlying neuroanatomical correlate for a female gender identity. That is, all transgender women included in this study were confirmed to be genetic males who had not undergone any gender-affirming hormone therapy.” (Kurth, 2022).
Говори се за възможен невро-анатомичен корелат за женската полова идентичност. Тоест – анатомична причина, която се допълва, че не е причинена от хормонална терапия, защото изследваните лица не са на такава.
Това не е единственото, а едно от множеството изследвания, които откриват вродена, анатомична причинност в появата и проявата на трансджендъризма.
Този факт единствено може да радва всички изплашени родители, баби, дядовци и всички други, които бранят невинността на децата. Причината тези хора да съществуват не е криворазбрана свобода, не е нарушение в способността за перцепцията и проверката на реалността, както някои невежи колеги твърдят. Транс хората имат реална причина да се идентифицират като желания от тях пол. Казано симплистично – как като имаш мозък на жена, няма да се мислиш за жена?
Как се лекува?
Тези хора нормални ли са? Не са ли луди, които са жертва на делюзии, на които им трябва помощ да се върнат обратно в реалния свят? Какво препоръчват психиатрите?
Единствената причина, поради която бихме могли да определим транс хората като болни, е ако те страдат от полова дисфория. Както вече споменахме, това е състояние, в което човек преживява несъответствие между пола, който му е възложен и този, към който той се идентифицира. Допълвайки това, за да има наличие на патологично състояние е нужно наличието на високи нива на психологически дистрес и нарушено трудово и социално функциониране. Самата идентификация с различен от биологичния пол не е болест. Дистресът, който се преживява е болестното състояние, защото тези хора са “родени в грешно тяло”.
Препоръчителното лечение според американската психиатрична асоциация е “подкрепа, включваща отворено изучаване на чувствата и преживяванията на половата идентичност и експресията им, без терапевтът да има предварително изготвена идентичност или изразност, която да предпочита пред друга.”. Нужно е терапевтът да поддържа неутралност относно идентичността на клиента и в двете страни. Избягва се както да се отхвърли различната от биологичната идентичност, така се изисква да се избягва и прибързано приемане и налагане на различна от биологичната полова идентичност.
Опитите целящи да накарат транс хората да са с конвенционална полова идентичност се считат за крайно неетични и водят до влошаване на менталното здраве (Turban, 2020).
Депресията при транс хората и нарастващия им брой
Депресивните състояния за жалост са често срещани в транс обществото. Причини за това може да са много – ежедневно преживявания стрес, от това да се чувстваш затворен в чуждо тяло, което не ти принадлежи; никога да не се чувстваш комфортно в собствената си кожа. Обществените нагласи също не подпомагат менталното здраве на транс хората. Негативната нагласа е по-скоро нормата. Отричането на тяхната идентичност и поставянето под въпрос на право им сами да определят половата си идентичност е по-малкото нарушение на правата, през които преминават всеки ден. Не е рядко явление физическия и психически тормоз, преминаващ от преследване и побой от непознати, до насърчаване към суицид.
Всеки един човек, с конвенционална полова идентичност би изпаднал в депресивно състояние в подобни условия. Само си представете всички ваши приятели, близки, роднини, познати и непознати да твърдят, че не принадлежите на пола, към който казвате че сте. Активно да ви обвиняват, че сте луди, че нямате връзка с реалността.
Източници:
https://www.psychiatry.org/patients-families/gender-dysphoria/what-is-gender-dysphoria#:~:text=Gender%20dysphoria%3A%20A%20concept%20designated,diverse%20people%20experience%20gender%20dysphoria.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31509158/
DSM V
Velev Psychology 