Груповото разделение е фундаментална характеристика на човешките общности. Разделение базирано на идентичност и принадлежност. Чувството, че нашата група е повече, e по-добра от другата. Гордостта от принадлежността. Идентификацията с групата върви ръка за ръка с приемането на нейните отличителни външни белези и характеристики и гордото им инкорпориране в собствения живот.
Човешката екзистенция е дефинирана от принадлежността към групи. Собственото разбиране за себе си е централизирано около сегашната ни принадлежност и бъдещата, желана принадлежност. Идентичността ни бива дефинирана от идентификацията с групи, стилове на живот и преживявания, които желаем или вече имаме.
Класическата сигнализация за принадлежност е притежанието на характерните за дадената група естетически белези. Това могат да са дрехи, коли, имоти, аксесоари, татуировки и пр. В днешно време стилът на живот също може да се сметне за естетика, заради лесното му превръщане в съдържание за споделяне в социалните мрежи. От привидно непринудени снимки на ежедневно посещавани места, консумирани продукти, пътувания и др.
За това и желанието да се емулира мечтания начин на живот чрез инкорпорирането на характерните му естетични прояви не е изненадващ феномен. Въпреки, че в основата си то не е нещо ново, все пак има нов нюанс на проявление – редуцирането на стилове на живот, вкусове и групи единствено към една „естетика“. Сумиращо понятие, което в случая цели да инкорпорира в себе си всички външни стилистични отличаващи фактори на групата, която персонифицира даден начин на живот.
Един от примерите, който е често срещан е ползването на книга за реквизит. Книгата от физически обект добива статут на символ, който репрезентира определена група и нейните характеристики. Самият акт на четене е второстепенен, а понякога дори не се състои изобщо. Важна в случая е символната проява. Чрез притежание на репрезентационния обект – книгата, множество хора успяват успешно да сигнализират на социума, че те са част от четящия социален стратум. Целта е ясна – повишаване на социалния статут, чрез ползването на индикатори за притежание на желани качества и постижения, без те да са истински притежавани и постигнати.
Друга „естетика“, която има сходен живот и произход, е т.нар. „Dark Academia” – aсоциирана е с изображения на библиотеки препълнени със стари кожени томове, старинни мебели от тъмно, масивно дърво, нео-готически архитектурни структури, облекло типично за западни образователни институции с дълбока традиция. Това са редица маркери, които традиционно индикират, че човек е от знатен произход, има класическо образование от най-висок ранг и пр.
Желанието за достигане на подобно място в живота генерално може да се определи позитивно. Критиката, която се издига обаче е насочена не в стремежа към постижения и издигане на собствения статут и качество на живот. Тя е насочена към ползването на означаващи обекти, без те да са подплатени с означаваното. Тоест – снимане с книги без да са прочетени. Представяне на цялостен имидж, с цел получаване облагите от асоциирания социален статут, който идва с начина на живот, без реалното му практикуване.
Цялостното движение може да бъде насочено и към снижаване на представения социален статут. Стотици видеа показват как хора с добре платена офис работа плащат далеч над първоначалната цена за износено работно яке. Възприемането на естетиката дори не идва с емулиране на начина на живот. Износеното работно яке не идва с хоби, което изисква физически труд. То просто бива инкорпорирано в ежедневието на излишък и скъпи коли.
Естетизирането на професии и стилове на живот в социалните мрежи може да сочи за едно ново развитие в концепцията на Бодрияр за означаващата стойност. Той сформира разбиране, че в даден момент от историята основната стойност на обектите не бива определяна от техните физически качества или полезността им, а от стойността им като символ на статут. Естетизирайки начини на живот, хората оставят настрана стойността, която идва с тях, уменията и способностите, които са асоциирани с тях. Приемайки само естетичната част, те окачват себе си със знаковата стойност, сякаш са луксозен продукт за консумиране. Акт на себекомодификация, който превръща хората в брандове, стоки за консумиране, които сами по себе си са празни и не носят стойността, която представят, че притежават.
Velev Psychology 