Снимка на тяло в болнично легло, обилно намазано с кръв и риванол. Превръзки, криещи разрязана плът.  Глава с късо подстригана коса, отвърната настрани и скрита от черно петно. (Блиц, 2023)Така повечето хора се запознаха с Дебора – младо момиче жертва на насилие. Насилникът – Георги, с който тя е имала романтична връзка.

Отговорът на обществото беше ясно и силно изразен. Вълна от подкрепа за пострадалото момиче, както и лавина от критика към съдебната система, която е позволила на насилника да броди на свобода само месец след извършването на особено жестокото престъпление, което иначе беше определено от медицинска гледна точка като “леко”.

Протести в подкрепа на момичето и искащи правосъдие се сформираха на ключови места във всеки по-голям град.  (Василева, 2023). Случая стана сякаш единствена тема в публичния дискурс. Истински рядък феномен, който в по-голямата си част, с нищожни изключения успя да обедини обществото под общо мнение и цел.

Уповавайки се на перспективата за насилието на Славой Жижек, този акт може да бъде определен като субективно насилие – единичен акт на насилие, който бива извършен от конкретен човек, който може да бъде идентифициран и посочен. (Zizek, 2009). Субективното насилие не е субективно в смисъла, че статута му на насилие е субективен, а значи, че е извършено от субект. То често бива възприемано като единствения вид насилие, защото е явно и грубо изявено нарушение на нормалното състояние на нещата.

Жижек идентифицира още един вид насилие – обективното, което няма ясен извършител. Именно заради липсата на ясен виновник обективното насилие сякаш преминава на заден план и придобива статут на фонов шум, който спираш да забелязваш след време. Пример за обективно насилие може да бъде световния глад, който може да се разгледа като систематично произхождащ без ясно определим извършител. То не е физическа проява на насилие, а присъщото насилие на една система – лишенията, ограниченията, неправдите, които то създава. Същевременно, преминаващо на заден фон то непременно става част от тъканта, която съставя нормата на обществото – насилието, което е нужно, за да се поддържа функцията на обществото ни.

Актът на насилие срещу Дебора е ясен пример за субективно насилие, което бива извършено от индивид, който явно нарушава социалната норма на обществото и предизвиква колективна негативна реакция.

Но има ли обективна форма на насилие в този случай? Често субективното насилие произлиза от обективното. Обективното насилие, което приема формата на различни идеологии предизвиква единичните изблици на жестокост. Така може да се разгледа и този случай.

Обективното насилие над жените произлиза от перцепциите, които биват формирани за тях чрез вербални форми на насилие – трансформацията на индивида в обект за притежание на мъжа; нормализацията на физическото посегателство; принизяването на нивото на автономия, съзнание и интелект на жените. Дискриминаторните нагласи, дискурси и поведения към жените за съжаление са изключително често срещани, независимо за коя прослойка от обществото говорим. Това може да се приеме като субкатегория на обективното насилие наречена символично насилие – такова, което се съдържа в езика ни и неговите форми.

Именно езикът, формите му, фразите и разговорите, които водим в ежедневието ни създават нормата, в която съществуваме и искаме да запазим. Ключов момент за Жижек е, че обективното насилие е насилието, което е присъщо, сякаш вродено за това нормално състояние на нещата, което съпоставяме със субективните форми на насилие – грабежи, убийства и пр. Обективното насилие е невидимо, защото поддържа това базисно ниво на насилие, кето служи за мерило за субективното. (Zizek, 2009)      

Физическото насилие, което Дебора преживява е породено от обективното насилие, което изтъкава ежедневието на страната ни. За това колкото и тежка да е присъдата на насилника й тя няма да е достатъчна, за да предотврати подобни бъдещи прояви на субективно насилие. Борбата трябва да бъде насочена срещу идеологическото насилие, което поставя жената като обект, който следва да бъде притежаван, контролиран и пазен. В тази перспектива проявата на лична автономия от страна на жената бива разглеждана, като посегателство над правата на мъжа, който е приел ролята на господар, владетел.

Пределно ясно е, че тук няма реално разделение на господар-роб, защото равнопоставеността е законово гарантирана. Именно за това е проявата на насилие. Когато е на лице истинска власт над друг, само неизречената заплаха от насилие е достатъчна за осъществяване на контрол. В момента на налагане на власт, чрез физическо насилие властта се губи. За това има нещо импотентно и абсурдно в баща, който удря своето дете.

Фактът, че след извършеното престъпление насилникът е на свобода близо месец преди случая да бъде разгласен в медиите е показателен за наличието на идеологическа структура, която позволява подобни прояви. Мързелът и некомпетентността са плитки оправдания за неефикасните действия на прокуратурата.

Интервютата, които дава съдията освободила насилника на свобода създават чувство не за некомпетентност, а за съвсем ясно съзнателно действие и нещо оставащо неизречено. (БТВ, 2023). Съмненията в корупция може би са основателни, но тук би следвало да разгледаме друг аспект. Една голяма част от публичния дискурс по случая бе запълнена от мнения одобряващи действията на Георги. С абсолютно убеждение те бяха определяни като действия заслужаващи адмирация, действия на истински мъж, който с право е дисциплинирал едно момиче, което най-вероятно си е заслужила наказанието.

Подобни мнения изказани в този момент изглеждат особено отблъскващи и жестоки, но същите изказвания ежедневно са споделяни в социума ни. Единственото нещо, което ги прави по-приемливи тогава е, че липсва явната картина на обезобразено момиче, което ги постави в контекста на последствията им. Именно ежедневните вметки, за това как жените трябва да бъдат държани изкъсо, дисциплинирани и пр. създават вратичка за оправдание на Георги. Именно този дискурс, който изглежда невинен и присъщ за държава в Източна Европа кара индивидите, които заемат отговорни позиции, да са особено снизходителни към насилници.

Както често става в подобни ситуации масата пожела кръв, която да измие вината от ръцете й. Решението на проблема не е по-суровото наказание за подобно провинение, а дори Георги да бъде осъден на доживотна присъда това няма да спре продукцията на подобни индивиди. Обществото носи вината, заради своите пропуски в социализацията, заради създадената култура и атмосфера, с които възпитава подрастващите и задава нормите им.

Езикът, фразите и мненията, които създаваме и толерираме във всекидневието ни създават чудовища като Георги. Те допринасят и за конструирането на общество,  което в не малка част от населението оправдава този акт на субективно насилие. Оправдава го, защото само чрез това насилие, то може да продължи да съществува по комфортния начин, по който то е съществувало до сега. С хора, които са облагодетелствани от насилието над едни и други, които биват потъпкани, в името на благоденствието на другия. Защото езикът ни е основен компонент при създаването на обективното насилие, което е неизменна част от тъканта на обществото ни. Точно и на това ниво ние трябва да се борим с насилието и да внасяме промените, които да допринесат за създаването на света, в който искаме да живеем.

Използвана литература

Блиц. (2023, 07 31). Нападение без милост и жестоки разрези: Проговори жена, видяла 18-г. Дебора в болницата . Retrieved from Blitz: https://blitz.bg/kriminalni/napadenie-bez-milost-i-zhestoki-razrezi-progovori-zhena-vidyala-18-g-debora-v-bolnitsata_news967547.html

Василева, К. (2023, 07 31). “Ние сме Дебора”. Как хиляди хора в страната се разбунтуваха срещу насилието в Стара Загора. Retrieved from Свободна Европа : https://www.svobodnaevropa.bg/a/32528068.html

Zizek, S. (2009). Violence. Profile Books.

БТВ. (2023). Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=oPrxpZEbbzE&ab_channel=bTVMediaGroup